| Алтернативен линк |
• 154 • Пробуждане на душата.
В живота на всеки човек е важен първият момент, когато се пробужда съзнанието му. Този момент наричаме изгрев на Слънцето в човешката душа. Може ли човек да улови първия лъч на своето изгряващо Слънце, всичките му работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на Живота продължава да се върти и той трябва да чака цели двадесет и четири часа, докато дойде нов изгрев. Изкуството се заключава в това да схванеш първия Божествен момент на изгряващото Слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал или пукната стомна – каквото сипеш в него, всичко излиза навън. Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обед и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т. е. когато Божественото съзнание се пробужда. Този момент наричаме зазоряване на вечната пролет на човешката душа. Моментът на пробуждане на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността. Човек всеки момент се разтваря и разширява. Опасно е човек да се стреми да постигне това изведнъж и да се спре. Но пробуждането на съзнанието е вечен процес. Да се стреми човек да го постигне изведнъж, това е все едно да усили сладчината толкова много, че да притъпи вкуса си. Човек не трябва да притъпява вкуса си, нито да идва до втръсване от сладките работи.